На 16 октомври отбелязваме Световния ден на храната – дата, свързана със създаването на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО) през 1945 година.

81 след това глобалният парадокс остава нерешен: на планетата се произвежда предостатъчно продукция, но тя все още не достига до милиони нуждаещи се.

Последният съвместен доклад за продоволствената сигурност, изготвен от ФАО, Световната продоволствена програма, УНИЦЕФ, СЗО и Международния фонд за земеделско развитие, показва стряскаща картина.

През 2024 г. близо 673 милиона души са страдали от недохранване

Това е приблизително всеки дванадесети жител на Земята.

Макар общата статистика да бележи лек спад спрямо предходни периоди, постигнатият напредък е крайно неравномерен. Докато в Азия и Латинска Америка се наблюдава подобрение, в Африка кризата се задълбочава, като там от системно недояждане е засегнат повече от всеки пети човек.

1 милиард тона изхвърлена храна

Данните от Индекса за хранителните отпадъци на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) сочат, че през 2022 г. са били изхвърлени около 1,05 милиарда тона храна.

Това се равнява на над един милиард пропилени порции дневно. Домакинствата са отговорни за близо 60% от този обем, а останалата част идва от търговските обекти и ресторантьорския сектор.

Към това се прибавят и загубите по веригата преди продукцията изобщо да достигне магазинната мрежа. По оценки на ФАО близо 13% от реколтата се губи по време на прибирането, складирането и транспортирането.

Това мащабно разхищение нанася сериозен удар върху природата, като генерира между 8 и 10 процента от общите глобални емисии на парникови газове.

Войните и климатичните сътресения

Днешните хуманитарни кризи рядко са резултат единствено от неблагоприятен климат. През 2024 г. международните организации официално отчетоха масов глад в райони на Судан, разкъсван от гражданска война, принудила милиони да напуснат домовете си.

През август 2025 г. Интегрираната класификация на фазите на продоволствената сигурност (IPC) потвърди критично равнище на глад и в части от Ивицата Газа.

Успоредно с конфликтите, климатичните аномалии – екстремни суши, наводнения и температурни рекорди – сриват селскостопанските добиви, удряйки най-тежко бедните общности, които нямат ресурс за бърза адаптация.

Експертите от ФАО и UNEP препоръчват няколко основни правила за ограничаване на хранителните отпадъци в ежедневието:

Пазаруване с предварителен списък, за да се избегнат импулсивни покупки.

Правилно съхранение и ефективно оползотворяване на остатъците от ястия.

Разпознаване на етикетите: срокът „най-добро до“ касае качеството на продукта, докато „използвай преди / годно до“ гарантира неговата безопасност.

По данни на UNEP средностатистическият човек изхвърля около 79 килограма храна годишно в дома си. Тази статистика напомня, че устойчивата промяна зависи не само от глобалните политики и търговските вериги, но и от личния избор на всеки потребител.