За първи път след 40 години е наблюдаван един от най-редките бозайници у нас

При проучвания на експерти от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), проведени в района на Сакар, е бил уловен възрастен женски мишевиден сънливец. Първото наблюдение на вида в страната ни е край Бургас през далечната 1978 г. Напоследък учени са намирали кости в погадки на сови (забулена сова и бухал) в различни райони у нас и въпреки това досега оставаше загадка, къде и в какви местообитания живее този вид в България.
Малкият бозайник е уловен на дъб на височина от почти 2 метра и след измерването и заснемането му е освободен веднага на същото място. Проучванията в района на Сакар са част от наблюденията върху биоразнообразието, осъществявано в рамките на LIFE проекта на БДЗП „Земя за царския орел“, целящ опазването на местообитанията на царския орел. Последното откритие показва, че във важните за царския орел местообитания се срещат и други изключително редки за нашата природа видове, като мишевидния сънливец. Местообитанието, в което е открит видът, се състои от тревиста растителност с разпръснати единични стари дървета и храсти. Този тип местообитания в България за съжаление са застрашени, защото през последните 2-3 години се прилага практиката на механично премахване на храсти и дървета, за да се поддържат пасищата. При почистването, освен че се унищожава местообитанието, загиват и много животни – костенурки, таралежи, зайци, змии и други.
Досега видът е улавян изключително на земята – в стари лозя, край житни и царевични ниви, и се предполага, че мишевидният сънливец води наземен начин на живот (за разлика от останалите видове сънливци), но през 70-те години в съседна Турска Тракия е установен по стари дървета (круша, орех и дъб). При проучвания на български учени водени в съседна Турция става ясно, че мишевидният сънливец живее в хралупи на стари дървета с височина до 2 метра и понякога слиза на земята – вероятно да търси храна (насекоми и различни плодове).
Мишевидният сънливец  се среща само в Югоизточна България, Източна Тракия (Турция) и по крайбрежието на Западна Мала Азия, които не са потвърждавани отдавна. Видът е включен в Червената книга на България и в Световния червен списък на Международния съюз за защита на природата в категорията „Уязвим“ .