Компютърно моделиране на швейцарския институт WSL разкрива връзка между ускорения растеж на дърветата през април и масовата им гибел вследствие на летните засушавания.

Горските масиви в Европа все по-често се сблъскват с мащабно и преждевременно загиване на дървесни видове. Изследователски екип от Франция и Швейцария анализира състоянието на стотици хиляди дървета на целия континент и установи точните причини за екологичната криза.

Оказва се, че до унищожаването на горите водят не само екстремните летни горещини, но и климатичните аномалии през другите сезони. Резултатите от научния труд са публикувани в списание Nature Communications.

Опасното пролетно изобилие

Международният екип от специалисти е проучил огромен обем данни от горски инвентаризации през последните години.

С помощта на съвременни компютърни модели и методи за машинно обучение експертите са проверили състоянието на половин милион дървета от 52 различни вида.

В полезрението на изследователите са попаднали най-разнообразни ландшафти – от сухите средиземноморски крайбрежия до суровите алпийски високопланински райони.

Оказва се, че дори на пръв поглед идеални условия за пролетен растеж, като меко време и обилни валежи, могат да се окажат фатални за гората.

Наблюденията показват, че след необичайно топла и влажна пролет започват масово да загиват най-високите дървета, като например елите. Получавайки излишък от топлина и влага през пролетта, тези гиганти започват да растат твърде бързо и формират прекомерна зелена маса.

Това рязко увеличава общата им нужда от вода. Щом настъпи лятото, тези „прехранени“ дървета моментално изразходват всички запаси от влага в почвата.

Ако последва дори незначително засушаване, земята се изтощава и растенията бързо загиват от дехидратация и силен стрес.

Освен това прекомерните пролетни валежи провокират бурен растеж на вредоносни гъбички, които силно отслабват имунитета на горските насаждения.

Комплекс от аномалии

Водещият автор на изследването, Паскал Шнайдер, отбелязва, че съдбата на дърветата не се решава само от летните жеги. Горите се унищожават от цял комплекс от сезонни климатични отклонения, които постепенно се натрупват през цялата календарна година.

Сериозен проблем за екосистемите са станали необичайно меките и топли европейски зими. Поради липсата на силни студове опасни насекоми вредители, като короядите, оцеляват безпроблемно през студените месеци и напролет атакуват дърветата с двойна сила.

Твърде ранното затопляне през март или април също крие заплаха. Подлъгвайки растенията, топлината кара пъпките да се разтворят по-рано от необходимото.

Появилите се млади листа се оказват напълно беззащитни пред късните слани, които често се случват през май. В крайна сметка съвкупността от зимни, пролетни и летни климатични сривове подкопава здравето на горите по-силно, отколкото едно-единствено екстремно природно явление.

Нова стратегия за лесовъдите

Създалата се ситуация изисква от горските стопанства в Европа да променят подходите си към управлението на природните ресурси. Специалистите ще трябва да вземат предвид, че в бъдеще поради изменението на климата през лятото в горската почва ще остава много по-малко достъпна влага.

За спасяването на зелените площи учените препоръчват на лесовъдите да извършват навременна подмяна на видовете. При новите насаждения трябва да се дава предимство на устойчиви на засушаване видове дървета от по-южни региони.

Експертите съветват най-големите дървета, които консумират огромни количества от дефицитната вода, да бъдат изсичани малко по-рано от предвидения срок.

Такова изкуствено регулиране на гъстотата на насажденията ще позволи на останалите дървета да си осигурят необходимото количество почвена влага и ще предпази европейските гори от внезапно изсъхване.