Стара хартия за нова книга за осма поредна година

През последните години Гренландия е в центъра на политическо внимание заради природните си ресурси и стратегическото географско местоположение.

Обитаван от инуити периодично в продължение на близо 4500 години, островът е наречен „Зелена земя“ от Ерик Червения, викингски изследовател, който пристига в най-южната част на брега на острова през X век.

Името Гренландия далеч не е най-подходящото, защото 80 процента от нейната повърхност (повече от два милиона квадратни километра) е покрита с лед.

Колонизирана от Дания преди триста години, Гренландия е интегрирана в Кралство Дания през 1953 г.

Официален Копенхаген предостави на Гренландия местно самоуправление през 1979 г. Нейната автономия беше допълнително разширена със закон от 2009 г., въпреки че Дания все още взема решенията, свързани с външна политика и военни въпроси.

Икономиката, базирана предимно на риболов, е силно зависима от субсидиите от Копенхаген, възлизащи на поне 565 милиона долара, което се равнява на една пета от БВП на острова.

За разлика от Дания, Гренландия не е част от Европейския съюз след оттеглянето си през 1985 г., три десетилетия преди Брекзит. Повече от 90 процента от хората, които живеят в столицата Нуук – са инуити.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп каза на няколко пъти, че САЩ планират да превземат Гренландия.

Интересът на САЩ към острова не е нов: в доктрината Монро от 1823 г. САЩ твърдят, че Гренландия е част от тяхната „сфера на интереси“.

Почти век по-късно (1917 г.) Вашингтон поема Вирджинските острови от Дания и признава суверенитета на Дания над Гренландия.

По време на Втората световна война, когато Дания е окупирана от Германия, Гренландия е под закрилата на Съединените щати и е върната на Дания в края на войната.

Вашингтон имаше няколко големи военни бази – един от тях, Питуфик, в северозападната част на острова, все още се използва.

Почвата на Гренландия е богата на запаси от минерали и нефт, но в глобален мащаб количествата са скромни. В момента се използват само две мини.

Геоложката служба на Дания и Гренландия (GEUS) изчислява, че на острова има 36,1 милиарда тона редкоземни елементи, търсенето на които се очаква да нарасне в бъдеще.

Но запасите от редки минерали – тези, които са икономически и технически възможни за извличане – възлизат само на около 1,5 милиона тона, според последния доклад на Геоложката служба на Съединените щати (USGS).

Общественото противопоставяне на добива на уран в Южна Гренландия доведе до закон, забраняващ всякакъв добив на радиоактивни материали.

Смята се, че островът е богат на нефт и газ, но проучването е спряно поради проблеми с климата и вместо това има планове за развитие на водноелектрическа енергия.

Топящите се ледници също отделят богато на минерали „скално брашно“, което може да се използва като тор за изтощени или сухи почви в Африка и Южна Америка.

Огромният регион преживява ефектите от глобалното затопляне от първа ръка, като Арктика се затопля четири пъти по-бързо от останалата част на планетата от 1979 г. насам, според проучване в американското списание Nature.

Многобройни проучвания показват също, че топенето на ледената покривка на Гренландия се ускорява.

Ако ледената покривка, втората по големина в света след Антарктика, се стопи напълно, това може да доведе до повишаване на морското равнище с повече от седем метра (23 фута).

В Гренландия липсва пътна или железопътна мрежа, така че хората разчитат на хеликоптери, самолети и кораби, за да се придвижват.

Повишаването на температурите и топенето на ледовете от своя страна откриват нови и по-къси морски пътища, укрепвайки стратегическата позиция на територията. Островът разчита на разрастващ се туризъм, за да стимулира икономиката си.

През ноември летище Нуук отвори за полети на дълги разстояния, улеснявайки международния достъп до територията. Предвижда се директните полети до Ню Йорк да започнат два пъти седмично това лято.