Група учени публикува прости съвети, насочени в помощ на обикновените хора, които ще помогнат за намаляване на консумацията на микропластмаса и съответно натрупването ѝ в тялото. Много от съветите не са никак тривиални.
И най-важното, те не се основават на празни приказки, а на точни научни изчисления. Статията е публикувана в списание Brain Medicine.
За съжаление, според прогнозите, които не са оптимистични, човечеството е обречено да получава все повече микропласмаса. За 10 години количеството ѝ в мозъка се е увеличило 1,5 пъти. И ще става още по-лошо, защото всяка година в околната среда се изпускат от 10 до 40 милиона тона микропластмаса. А до 2040 г. тази цифра ще се удвои, твърдят експерти.
„Като се има предвид широкото разпространение на микропластмасата в околната среда“, пишат те в статията, „пълното елиминиране на нейното въздействие е нереалистично. Най-практичният подход е да се намали потреблението на най-значимите източници на микропластмаса.“
Водата от чешмата е по-добра от бутилираната
И ето първият им съвет, базиран на този принцип: „Преминаването от бутилирана вода към чешмяна може да намали приема на микропластмаса от 90 000 на 4000 частици годишно.“ Това е единственият начин да намалите консумацията на микропластмаса с повече от 20 пъти! И това не са празни думи, този ефект е доказан чрез изследвания.
Вторият съвет е по-предвидим: „Спрете да топлите храна в пластмаса.“ Наистина ли е толкова трудно да спрете да топлите в микровълновата храна в пластмасови съдове? Спрете да пиете чай, да ядете супа и други храни в пластмаса.
Само за 3 минути затопляне в микровълнова фурна от един квадратен сантиметър пластмасов съд може да освободят 4,22 милиона микропластмасови частици и 2,11 милиарда нанопластмаси – и да попаднат в храната ви!
Сега умножете тези числа по площта на контакт между храната и пластмасата в контейнера.
Откажете се от пакетчетата чай.
„Чаените торбички често са направени от пластмаса“, пишат авторите, „и проучването установи, че въпреки че са етикетирани като „хранителни“, те отделят общо 16 μm микро- и нанопластмаса (2,4 милиона микрона частици с размер 1–150 μm и 14,7 милиарда субмикронни пластмасови частици с размер под 1 μm).“
Проучванията показват, че храни като пилешките хапки съдържат 30 пъти повече микропластмаси, отколкото има в пилешките гърди. Как е възможно това? Заради използването на продукти от пластмаса в хранителното производство.
Авторите не забравят и за микропластмасата във въздуха.
„Вдишването е друг значим източник“, пишат те. Високоефективният HEPA филтър улавя до 99,97% от частиците с размер до 0,3 микрона във въздуха.
Така че е възможно и необходимо да се борим с микропластмасата.
Особено сега, когато никой не ни защитава от това и производителите успешно лобират за навлизането на пластмасата във все нови и нови области.
Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания организира безплатни прегледи на 8 и 9 юни 2019 година /събота и неделя/. Консултациите ще се извършват от водещите лекари на болницата от 9.00 до 13.00 часа.
