Исландия е с най-чист въздух

Чудили ли сте се защо така леко и бодро се диша в гората? До голяма степен „виновни“ за това са фитонцидите.

Те са комплекс от антимикробни вещества, съдържащи се в растенията. Ввключват терпеноиди, алдегиди, ефирни и други съединения, способни да убиват или намаляват количеството и развитието на други организми (основно бактерии и гъби).  Често ги наричат растителните антибиотици.

Фитонцидността на растенията е била открита от Борис Токин през 30-е години на XX в. Буквално преведено означава „растения-убийци“ (от гръцки – „фитон“ – растение, и от латински – „цидо“ – убивам).

Всяко растение отделя фитонциди, те са част от естествения му имунитет. Днес много от учените наричат фитонцидите „летливи фитоорганични вещества, отделяни от растенията“. Основното им действие се състои в образуването на озониди, които могат да разрушат структурата на ДНК на микроорганизмите. В резултат на това бактерицидната активност на въздуха се повишава минимум 2-3 пъти.

При повечето дървета и храсти фитонцидността расте през есента, най-активна е през лятото (юни-август), след което намалява. По-високите температури – 20-25 градуса, увеличават концентрацията на фитонциди почти два пъти.

Кои растения отделят най-много фитонциди? Сред рекордьорите са сливата, невенът, борът, хвойната, дъбът, тополата, елата. Елата отделя вещества, които могат да убият бактерията на дифтерията, а борът се справя много бързо с туберколозата. Активни фитонциди произвеждат още касисът, ментата, копривата, момината сълза, копърът, магданозът, цитрусовите растения, черният пипер.