Сусамът е богат на калций, магнезий, мед, селен, минерални вещества и белтъчини. Подобрява обмяната на веществата, помага при редица заболявания.
В народната медицина сусамовият тахан е признат като лек при стомашно-чревни проблеми. Можете да го приемате сутрин, на гладно, по 2-3 супени лъжици. Ефикасен е при профилактика на язва и гастрит.
Препоръчва се още за подобряване състоянието на костно-мускулната система, заради богатото му съдържание на калций. Често се предписва на деца и на жени в напреднала възраст, застрашени от остеопороза.
Освен това е полезен за бъбреците и при анемия, суха кашлица, високо кръвно налягане, сърдечно-съдови и мозъчни заболявания.
Сусамовото масло се използва при болки в ушите – прилага се външно, а при висока температура с него се намазва кожата.
Магнезият е важен минерал, който играе роля в множество процеси в тялото, включително функционирането на сърцето, мускулите и нервната система, както и регулирането на кръвното налягане и нивата на кръвната захар.
Въпреки че дневните нужди обикновено могат да бъдат задоволени с разнообразна диета, хората, които не консумират достатъчно разнообразни храни, може да имат намален прием на този минерал.
Магнезият е свързан с други хранителни вещества в организма.
Неговото наличие допринася за по-доброто усвояване на калций и калий.
Зеленчуците са един от важните източници на магнезий.
Те могат лесно да бъдат включени в ежедневните хранения.
Швейцарският манголд е един от зеленчуците с високо съдържание на магнезий. Съдържа още фибри и други минерали, които допринасят за хранителната стойност на ястието.
Спанакът е друг често срещан избор, защото освен магнезий, той съдържа и витамини А, С и К, както и фолиева киселина. Хранителната му стойност го прави подходяща добавка към различни ястия.
Артишокът съдържа умерени количества магнезий и е известен и със съдържанието си на фибри, което допринася за разнообразието в храненето.
В допълнение към магнезия, брюкселското зеле съдържа също витамини А, С и К, както и минерали като желязо и калций, поради което често се среща в сезонните менюта.
Картофите, особено когато се консумират с кората им, допринасят за приема на магнезий и същевременно са източник на калий и витамин С.
Кейлът е зеленчук, богат на витамини и минерали, включително магнезий, и често се използва в различни форми на приготвяне.
Чрез редовно включване на този зеленчук в диетата си е възможно да увеличите приема на магнезий и да допринесете за по-балансирано хранене.
От паста и хляб до зърнени закуски, десерти и салати – рафтовете на супермаркетите са залети с продукти, обогатени с протеини. И макар белтъчините да са незаменими за организма ни, не всички тези храни са еднакво полезни.
Протеините са от съществено значение за правилното функциониране на тялото.
„Те участват в поддържането на мускулната маса, но също и в производството на ензими, хормони и антитела. Те са като строителен и ремонтен материал за нашия организъм“, обобщава Од Сенез, лекар и специалист по микронутрициология.
Нуждите от тях са ежедневни и варират в зависимост от възрастта и физическата активност. Въпреки вездесъщото присъствие на „протеинови“ продукти, населението като цяло не страда от масов дефицит.
Френската агенция за безопасност на храните (Anses) определя референтен прием от 0,83 грама протеин на килограм телесно тегло на ден за здрав възрастен – ниво, което обикновено се покрива от стандартното хранене.
Въпреки това протеините са особено важни в определени ситуации – например за спортисти, жени в предменопауза или с напредването на възрастта, за да се запази мускулната маса.
Но „само защото ядем протеини, не означава, че ще имаме мускулна маса“, напомня Од Сенез.
Мускулите трябва да бъдат стимулирани и чрез физическа активност.
Трябва да се внимава и с аргумента за отслабване: протеините не карат тялото да губи тегло, а помагат за запазване на мускулната маса и допринасят за по-добро усещане за ситост.
Внимание към маркетинговите трикове
Протеините са ценен актив за организма и производителите добре осъзнават това, съдейки по огромното разнообразие от продукти на пазара. Не всички обаче са с еднакво качество.
„Дори на опаковката да пише „протеин“, това не е гаранция за качество. Повече протеин не означава по-здравословно“, предупреждава специалистката.
Едно десертно блокче, зърнена закуска или салата с етикет „high protein“ може да съдържа добавени захари, спорни адитиви и множество съставки, предназначени да променят текстурата, вкуса или срока на годност.
„Много от тези продукти спадат към категорията на ултрапреработените храни и не представляват хранителен интерес, а дори могат да бъдат опасни“, настоява тя.
Редица проучвания вече са доказали, че диета, богата на ултрапреработени храни, вреди на здравето и води до повишен риск от развитие на хронични заболявания, сърдечносъдови болести или диабет тип 2.
В свое разследване, публикувано наскоро, организацията Foodwatch анализира 10 продукта, които изтъкват съдържанието си на протеини. В тях са открити различни маркери за ултрапреработка и дълги списъци със съставки като модифицирано царевично нишесте, геланова гума, карагенани и други.
Сред критикуваните продукти са млечни напитки, зърнени блокчета, готови салати и обогатени кисели млека.
Асоциацията призовава потребителите да не бъркат обещанието „богат на протеини“ с гаранция за хранително качество.
„Трябва да подхождаме критично и да поглеждаме етикетите: лесно можем да забележим високото съдържание на захар или хранителните добавки, особено тези, започващи с „Е“, които трябва да се избягват приоритетно“, съветва Од Сенез.
По-високи цени
Изглежда, че тези продукти са по-скоро маркетингов трик, отколкото хранително ценни. Освен това те често се продават на значително по-висока цена от класическите си еквиваленти.
Например, обогатена с протеини паста струва 5,33 евро за килограм (в опаковка от 400 грама вместо обичайните 500), докато традиционната версия на същата марка е 1,83 евро.
Подобна е и ситуацията с протеиново сирене на филийки, което се продава за 18,67 евро за килограм, в сравнение с 9,25 евро за килограм за обикновеното сирене на филийки.
За да увеличим приема на протеини, диетологът Од Сенез препоръчва да се насочим към по-непреработени продукти. „Протеини се съдържат в яйцата, рибата, пилешкото месо, сиренето, киселото мляко, изварата и скира, що се отнася до животинските източници.
От растителните можем да ги намерим в лещата, нахута и други бобови култури, както и в бадемите и ядките. Възможностите са наистина много“, припомня тя.
Не е необходимо обаче всяко хранене да се превръща в преследване на протеини. „Прекомерната консумация никога не е полезна“, подчертава специалистът.
При някои хора твърде високият прием може да доведе до храносмилателни проблеми като подуване на корема. Особено внимателни трябва да бъдат и хората с бъбречни заболявания.
Преди да се поддадем на маркетинговите обещания, е добре да проверим състава на продуктите и най-вече да не забравяме, че простите, естествени храни могат лесно да покрият дневните ни нужди.
Разследване на Foodwatch
Асоциацията отбелязва, че в зависимост от продукта се откриват различни маркери за ултрапреработка. Подчертава се, че аргументът „богат на протеини“ сам по себе си не дава информация за цялостната хранителна стойност. Foodwatch също така констатира значителни разлики в цените между класическите версии на някои продукти и техните обогатени с протеин варианти.
