Бизнесът се обединява около идеята за функциониране с нулеви отпадъци и ще представи своите стратегии в тази посока по време на Деветия национален зелен форум. Събитието, което тази година ще бъде под наслов „100% кръгова икономика – споделена цел, споделена отговорност“, ще се проведе на 19 юни 2018 г.
Форумът ще бъде открит от г-н Нено Димов, министър на околната среда и водите, който ще представи основните цели в новия пакет на ЕС за кръговата икономика, зелените работни места, постиженията на България до момента в управлението на отпадъци и адаптирането на националните политики към международните изисквания за свят без нулеви отпадъци.
Основен фокус на събитието ще бъде бизнес трансформацията в глобален мащаб, диктувана от общите цели за устойчиво бъдеще на планетата. През последните години се наблюдава истинска зелена революция в бизнес философиите на компаниите, които се превръщат в двигатели и посланици на новата вълна за живот с нулеви отпадъци.
Деветото издание на традиционния дискусионен форум ще събере представители на властта и бизнеса, еко- и научни организации, специалисти по енергийна ефективност и управление на отпадъци, които ще се обединят около идеята за свят без отпадъци. Участниците ще обсъждат бизнес стратегии и управленски политики, както и устойчиви решения и успешни модели за следване при управлението на ресурси и отпадъци.
Форумът ще инициира активна дискусия в два панела, като в рамките на първия компании ще представят своите дългосрочни стратегии за свят без отпадъци, а през втория ще поставят на обсъждане политиките за управление на ресурси и повишаване на качеството на живот.
Европейците, особено в южната част на континента, са подложени на по-голям топлинен стрес през летните месеци, тъй като климатичните промени причиняват по-дълги периоди на екстремни метеорологични условия, предаде Асошиейтед прес.
Според изследване на програмата „Коперник“ на Европейската комисия сравненията на данни отпреди десетилетия показват, че рекордните горещини миналата година са довели до опасни условия за човешкото здраве.
„Южна Европа преживя рекорден брой дни с „много силен топлинен стрес“, дефиниран като температури от 38 до 46 градуса Целзий“, се посочва в доклада.
Броят на летните дни със „силен“ (32 до 38 градуса Целзий) или „много силен“ топлинен стрес се увеличава на целия континент, докато в Южна Европа това важи и за дните с „изключителен топлинен стрес“ над 46 градуса Целзий, отбелязват от „Коперник“.
„Налице е и тенденция към намаляване на броя на дните без топлинен стрес“, се казва още в изследването.
Топлинният стрес все повече се разглежда като сериозен проблем в световен мащаб, тъй като планетата се затопля, заради предизвиканите от човека промени в климата.
Експертите казват, че той може да причини широк спектър от здравословни проблеми, включително обриви, дехидратация и топлинен удар.
Предупреждението е част от годишния доклад на „Коперник“ за състоянието на климата в Европа, който потвърди, че през 2022 г. континентът е преживял втората най-топла година в историята.
Миналото лято е било най-горещото в цяла Европа – с 1,4 градуса Целзий над референтния период 1991-2020 г. В района на Свалбард (Шпицберген) в Арктика дори са отчетени летни температури, които са били с 2,5 градуса Целзий по-високи от средните, се казва в доклада.
Високите температури и малките количества валежи доведоха и до повсеместна суша, а летните горски пожари причиниха най-високите въглеродни емисии от 15 години.
Човечеството е унищожило 68% от популациите на бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби за по-малко от половин век, сочи новият доклад на природозащитната организация WWF „Жива планета“ 2020, който беше публикуван днес.
Учените предупреждават, че скоростта, с която експлоатираме Земята, надвишава способността ѝ за възстановяване: в резултат 3/4 от земната повърхност, която не е покрита с лед, вече е значително променена, по-голямата част от океаните са замърсени, а 85% от площта на влажните зони е загубена.
Black-browed albatross (Diomedea / Thalassarche melanophrys) with chick on nest, part of a large colony, Steeple Jason, Falkland Islands
Биоразнообразието изчезва с различна скорост на различните места по света.
Най-поразителен е спадът от 94% в тропическите райони на Южна Америка. Основни причини за него са трансформирането на тревните местообитания, саваните, горите и влажните зони, свръх експлоатацията и климатичните промени.
Докладът заключва още и че сладководното биоразнообразие намалява далеч по-бързо от това в океаните или горите: със свиването на влажните зони обитаващите ги популации изчезват средно с 4% годишно от 1970 г. насам. Според учените най-засегнат е животът в сладководните водоеми на Латинска Америка и Карибите.
„Загубата на биоразнообразие е не само екологичен проблем. Това е и проблем на развитието, икономиката, глобалната сигурност, етиката и морала. Става въпрос за нашето оцеляване. Биоразнообразието играе критично важна роля в осигуряването на храна, вода, енергия, лекарства и други генетични материали, а също и за регулирането на климата, качеството на водата, замърсяването и климатичните явления“, каза генералният директор на WWF International Марко Ламбертини.
Докладът „Жива планета“, който излиза веднъж на всеки две години, показва, че най-важната пряка движеща сила за загубата на сушата през последните няколко десетилетия е промяната в земеползването и най-вече превръщането на естествените местообитания в земеделски земи; докато основният проблем в океаните е свръхуловът. Учените очакват негативното въздействие на климатичната криза тепърва да се усилва през идните десетилетия. Почти 1/5 от дивите животни са в риск от изчезване до края на века само заради промените в климата, като най-високите нива на заплаха се очакват в райони, особено богати на биоразнообразие.
„Начинът, по който произвеждаме храната си, по който генерираме енергия, сляпото пренебрегване на природата, заложено в настоящия ни икономически модел, оказва натиск върху околната среда и води след себе си катастрофални последици. Ковид-19 е естественият резултат от счупената ни връзка с природата, който ясно ни показва, че няма здраве без здрава планета. Време е да откликнем на предупредителния сигнал, който природата ни изпраща и да започнем да трансформираме света по един устойчив начин“, каза ръководителят на WWF България Веселина Кавръкова.
Затова WWF обедини сили със своите партньори от Move.bg, Грийнпийс и Института по кръгова икономика в името на „зелен рестарт“ на България. Коалицията събра над 50 учени, представители на неправителствения сектор и бизнеса от сферите на зелените иновации, дигиталната комуникация, климата и енергетиката. Те работят заедно, за да предложат на правителството идеи за модерна и успешна икономика, която използва разумно и щадящо ресурсите, предоставени ни от природата.
Нека на забравяме, че положителната промяна е възможна и зависи от всеки един от нас и нашите малки постъпки в ежедневието! Включете се с обещание към природата на wwf.bg/zaplanetata.
Бизнесът се обединява около идеята за функциониране с нулеви отпадъци и ще представи своите стратегии в тази посока по време на Деветия национален зелен форум. Събитието, което тази година ще бъде под наслов „100% кръгова икономика – споделена цел, споделена отговорност“, ще се проведе на 19 юни 2018 г. 
