Годишно новите случаи на диагностициран белодробен карцином у нас са 3794, каза гост-лекторът доц. д-р Димитър Калев, медицински онколог в СБАЛОЗ „Д-р Марко Марков“ – Варна по време на първия семинар от Академия за журналисти „Рак на белия дроб – иновации в диагностиката и лечението“. За съжаление се наблюдава трайна тенденция за повишаване на процента на заболелите. Нараства трайно и смъртността. У нас процентът на починалите е много по-голям, отколкото в други държави, което до голяма степен се дължи на липса на скрининг.По-застрашен е силният пол, каза още доц. д-р Калев. Най-рискова група са хората между 55 и 74 години, които в продължение на 30 години са пушили по една кутия цигари на ден.
Около 1 на 14 мъже и 1 на 17 жени могат да се разболеят.
Рисковите фактори са различни – активното или пасивното тютюнопушене, замърсяването на околната среда, ХИВ инфекциите, фамилната обремененост, наличието на азбест, арсен в средата. Въпреки установената и доказана причинно-следствена връзка между рака на белия дроб и тютюнопушенето, е важно да се отбележи, че белодробният рак се среща често и при пациенти непушачи, като се нарежда на 7-мо място след най-често срещаните ракови заболявания в глобален мащаб. Приблизително 25% от всички случаи на рак на белия дроб по света се откриват при хора, които са били непушачи през целия си живот.
За съжаление около 25% от хората нямат симптоми и болестта се открива едва в III и IV стадий, когато процентът на преживяемост (до 5 години) е едва 5.
Симптомите са постоянна кашлица, недостиг на въздух, изкашляне на кръв, болка в гръдния кош, рамото или гърба, промени в гласа, дрезгавост, повтарящи се белодробни инфекции (пневмония, бронхит), затруднено преглъщане.
Ако ракът се е разпространил извън белия дроб, симптомите са необяснима загуба на тегло, слабост, умора, болки в кости и стави, необясними счупвания на кости, главоболие, некоординирани движения, тромбози или кървене, нарушение на паметта, подуване на врата. Обикновено в ранните стадии ракът на белия дроб не дава забележими симптоми, поради което се диагностицира твърде късно, за да бъде излекуван. Понякога се открива случайно при рентгенова снимка напр. по повод на бронхопневмония. Данните сочат, че 25% от пациентите с рак на белия дроб нямат симптоми.
Дефинитивно лечими са ранните стадии – първи и втори. При тях процентът за петгодишна преживяемост е 70-80%. „При известна част от пациентите се установяват генетични мутации, които дават възможност да се приложи персонализираното лечение. То дава надежда за по-дълъг и качествен живот“, отбеляза доц. Димитър Калев.
Той припомни, че генетичните изследвания са важна част от диагностичния процес, защото чрез тях могат да се идентифицират точните пациенти, при които персонализираната терапия би била приложима и ефективна. Генетичните тестове показват дали туморът има характеристики, които го правят податлив на лечение. Тези характеристики (биомаркери) могат да бъдат открити в кръвта, телесните течности или тъканите и да позволят идентифицирането на специфични подтипове на заболяването. След като генетичният профил на тумора бъде определен, се създава възможност за назначаването на по-ефективно и подходящо за конкретния пациент лечение.
„Медицината навлиза в нова ера, в която научните решения на фармацията и технологиите се ориентират към индивидуалния подход в терапията на всеки един пациент. Медицината на бъдещето ще е с фокус върху прецизирания подход, гарантиращ терапевтичен отговор“, каза Зоя Паунова, изпълнителен директор на АстраЗенека България, при откриването на семинара.
Ако не бъдат открити мутации, най-ефективна е имунотерапията.
У нас нито един биомаркер не се реимбурсира от НЗОК.
Изключително важно за успешното лечение и по-дългата преживяемост е ранната диагностика. Тя може да бъде постигната само чрез скрининг на рисковите групи. У нас обаче личните лекари рядко съветват пациентите си да се подложат на изследване. А това може да им спаси живота. Особено ако са на възраст 55-74 години и са пушачи от 30 години с по една кутия цигари на ден. Ако попадате в тази група веднъж годишно задължително трябва да си направите образно изследване – нискодозова компютърна томография. Чрез нея се търсят т.нар. белодробни възли (нодули). Тъй като изследването засега не се поема от Здравната каса, налага да си го платите. Струва около 100 лева. Няма нужда да ходите но джипито или да търсите специалист. Просто трябва да отидете в съответното болнично заведение с нужната апаратура и да заявите, че искате да си направите нискодозова компютърна томография на белите дробове. Това ще ви даде спокойствието, че дори да има нещо, последствията могат да бъдат предотвратени по най-добрия за вас начин.
Ежегодната томография понижава смъртността от белодробен карцином с 20%.
Д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина (БАППМ), представи темите и гост-лекторите на предстоящата на 22 и 23 април в София конференция на тема: „Рак на белия дроб – ранна диагноза и доказателства за скрининг“. Форумът се организира по време на Българското председателство на Съвета на Европа от БАППМ, в сътрудничество с базирания в Брюксел Европейски алианс за персонализирана медицина /ЕАПМ/. Основна цел на конференцията е да инициира изготвянето на Препоръка от Европейския Съвет за разработване на насоки за скрининг за рак на белия дроб от експертна група. В конференцията ще участват над 20 гост-лектори от 12 страни.
Организатор на Академията за журналисти е компанията АстраЗенека България.
Текст: Веселина Петрова
