ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Здраве Безплатни прегледи във ВМА: Застрашени ли сте от метаболитен синдром?

Безплатни прегледи във ВМА: Застрашени ли сте от метаболитен синдром?




На 23.04.2018 г. (понеделник) във ВМА стартира кампанията „Заедно срещу метаболитния синдром”. Прегледите ще се осъществяват от специалисти от Клиника по ендокринология и болести на обмяната от 09.30 до 12.30 ч., в кабинет № 220, намиращ се на втория етаж в поликлиниката на ВМА.

За целта е необходимо да бъде направено предварително записване на тел.: 02/ 92 25 305. Консултацията не изисква направление от личния лекар.

Метаболитният синдром представлява група от рискови фактори, включваща централен тип затлъстяване, повишена кръвна захар над 6.1 ммол/л или захарен диабет, нарушен мастен профил, повишено артериално налягане над 130/85 mmHg.

Този тип затлъстяване се свързва с възникване на инсулинова резистентност и метаболитен синдром, а също така допринася и за развитието на артериална хипертония, нарушения в обмяната на мастите и е независим рисков фактор за сърдечно-съдова заболеваемост.

Централният тип затлъстяване се открива лесно чрез измерване на обиколката на талията: ≥ 89 см за жени и ≥ 102 см за мъже. Допълнителни фактори за възникване на метаболитен синдром са още недостатъчната физическа активност, генетичното предразположение, възраст, хормонални промени и др.

Статистиката сочи, че при хората с метаболитен синдром има два пъти по-висока сърдечно-съдова смъртност и три пъти по-висок риск от сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт в сравнение с останалите. Освен това, пациентите с метаболитен синдром са с пет пъти по-висок риск от развитие на захарен диабет тип 2.

С цел превенция специалистите препоръчват здравословни режими на хранене. Според проучванията, увеличената консумация на зеленчуци, плодове, риба, птиче месо, пълнозърнести храни, ядки и млечни храни, е успешна стратегия в борбата с диабета.

Високият прием на въглехидрати и наситени мазнини (сладкиши, десерти, червени меса, както и високомаслени млечни продукти) повишава риска от диабет.

Допълнителни съвети за храненето са намаляване на порциите, задължителна закуска, пиене на пълна чаша вода преди хранене за постигане на ситост, избягване на пържени и панирани храни, на пикантните подправки и солта, ограничаване консумацията на алкохол.

Пийте достатъчно количество вода. Минимумът не трябва да бъде под 1.5 л на ден, а при физическо натоварване – поне 3 л течности. Пийте често, в умерени количества. Не оставяйте храна и лакомства на трапезата – това изкушава. Не забравяйте физическата активност, съветват още специалистите.

 

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Видовете сол: Наистина ли хималайската е най-полезна?Видовете сол: Наистина ли хималайската е най-полезна?

Хималайската сол всъщност е вид каменна сол, добивана от подземни находища, образувани преди милиони години при изпаряването на древни морета, които са оставили след себе си минерални пластове.

Най-известното находище се намира в Пакистан, където солта се извлича от мини и след това се обработва в различни форми – от фини кристали до големи блокове, използвани за готвене или сервиране на храна.

Нейният характерен розов оттенък се дължи на следи от минерали, предимно желязо, но също и на малки количества калий, калций и магнезий.

Наистина ли съдържа повече минерали?

Често се изтъква, че хималайската сол съдържа десетки различни минерали. Макар това да е вярно, тяхното количество е изключително малко. На практика както хималайската, така и обикновената готварска сол се състоят почти изцяло от натриев хлорид, което означава, че основният им хранителен ефект е почти идентичен.

С други думи, разлики съществуват, но те са толкова незначителни, че нямат съществено влияние върху здравето, ако солта се консумира в обичайни количества.

А какво да кажем за йода?

Все пак съществува една важна разлика. Класическата готварска сол в много страни е обогатена с йод – минерал, ключов за нормалната функция на щитовидната жлеза.

Хималайската сол най-често не е йодирана, поради което хората, които я използват редовно, трябва да си набавят йод чрез други храни като риба, млечни продукти или яйца.

Част от популярността на хималайската сол се дължи на естетиката и гастрономията.

Нейните по-големи кристали и мек вкус често се използват като завършваща подправка, а заради външния си вид тя е предпочитана и в ресторантите.

Освен това маркетинговите послания, които наблягат на „естествения“ ѝ произход, допълнително допринасят за нейната популярност.

Други видове сол

Въпреки че често се говори за хималайската сол като за специална храна, тя е само един от многото видове, използвани в кухнята днес.

Разликите между тях най-често се състоят в начина на производство, размера на зърната, цвета и количеството на минералите в състава, докато основната съставка при повечето остава натриевият хлорид.

Трапезна (готварска) сол

Най-разпространената сол в домакинствата се добива от мини и по време на производството преминава през процес на рафиниране.

Поради това тя е много фина и представлява почти чист натриев хлорид.

В много страни към нея се добавя йод, за да се предотврати неговият дефицит в хранителния режим, който може да причини проблеми с щитовидната жлеза.

Морска сол

Морската сол се получава чрез изпаряване на морска вода и обикновено има по-едри зърна от трапезната.

В зависимост от източника и начина на обработка, тя може да съдържа малки количества минерали като калий, желязо или цинк.

Кошер сол

Кошер солта има едри, люспести зърна и най-често се използва в професионалните кухни.

Името ѝ произлиза от еврейската традиция, където се е използвала в процеса на премахване на кръвта от месото.

Благодарение на структурата си, тя лесно се взима с пръсти и се разпределя равномерно върху храната, което я прави популярна сред готвачите. Обикновено не съдържа добавен йод.

Келтска сол

Келтската сол е вид морска сол, произхождаща от крайбрежието на Франция. Тя има сивкав цвят и често е леко влажна, тъй като задържа малко морска вода.

Съдържа следи от минерали и малко по-ниско количество натрий в сравнение с класическата готварска сол, като често се използва като завършваща подправка.

Повишава имунитета и облекчава главоболието: какви са ползите и вредите от пчелната отрова?Повишава имунитета и облекчава главоболието: какви са ползите и вредите от пчелната отрова?

Апитоксинът (пчелна отрова) често се използва в медицината и козметологията. Пчелите отделят това вещество с помощта на отровна жлеза, за да изплашат противниците и да защитят потомството си.

В историята има случаи, когато въпреки многократните ужилвания от пчели, човек ги понася лесно. Случвало се е обаче и обратното – хората са умирали след едно ухапване. Резултатът зависи от много фактори: количество вещество, засегната област, брой ухапвания, възраст, чувствителност към отрова.

Веществото има комплексен ефект върху тялото, като прониква в него през кожата и стимулира имунната система.

В резултат на това се произвеждат ендогенни вещества, които премахват възпалението и лекуват болковите синдроми.

В допълнение, пчелната отрова почиства тялото от токсини, премахва радиацията и разрежда кръвта.

Други доказани полезни свойства са подобряване на сърдечната дейност, подмладяване на организма, укрепване на стените на кръвоносните съдове, понижаване нивата на кръвната захар и нормализиране на метаболизма.

Апитоксинът се препоръчва при главоболие, хронични респираторни заболявания, дълго заздравяващи язви по кожата или лигавиците. Действа и като диуретик.

Освен това пчелната отрова има положителен ефект върху нервната система на човека.

Според експерти веществото подобрява мозъчния кръвоток и проводимостта на нервните импулси.

Като цяло, след консумация на апитоксин, настроението, апетитът, паметта се подобряват и дори сънят става по-добър.

Въпреки това, лекарите строго съветват да не се използва пчелна отрова при хора с диабет тип 1; туберкулоза; психични, полово предавани и инфекциозни заболявания; панкреатит, хепатит, цироза и фиброза на черния дроб; бъбречни заболявания, хронична надбъбречна недостатъчност; злокачествени тумори, бременни жени.