ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Ние & Природата Интересни факти за таралежите

Интересни факти за таралежите




Тези малки сладки животинки с бодли на гърба са се появили преди около 15 милиона години. У всеки средностатистически таралеж има около 10 000 иглички, които растат дълго време – почти година. За щастие обновлението им се случва постепенно. 

Таралежите имат 36 зъба, които също при хората могат да паднат преди животното да остарее.

Зимният им сън продължава точно 128 дни. Когато спят, температурата на тялото им пада до 2 градуса по Целзий, а дишането е сериозно забавено – максимум 8 вдишвания и издишвания за минута. Обикновено бройката им е 40-50.

Събудилият се таралеж е сериозно гладен, затова в първите дни след големия сън, той търси основно храна…

Повечето видове имат опашка – около 3 см, която не се вижда под бодлите.

Въпреки че умеят да различават цветовете, таралежите са полуслепи. Затова пък слухът им е много добре развит и имат чудесно обоняние.

И най-силните отрови са почти безсилни пред таралежите – включително цианкалият и синилната киселина.

Таралежите не ловуват мишки – това е мит.

Често в детските книжки виждаме как таралежът носи на гърба си ябълка или гъба. В действителност това не може да се случи – защото той не може да се сгъне така, че да качи на бодлите си каквото и да е…

Таралежите се разбират прекрасно с другите домашни любимци – котки и кучета.

В сръбската народна медицина урината от таралеж се използва за лечението на… алкохолизъм.

Печеният таралеж е традиционно ястие за циганите. А гулаш от таралеж се споменава в един от епизодите на филма на Гай Ричи „Шерлок Холмс – игра на сенки“, когато главните герои отиват в един цигански табор.

В Древен Рим използвали игличките на таралежа за изработването на гребени за сресване на овчата вълна.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Раздават торбички на пазара във ВарнаРаздават торбички на пазара във Варна

Флашмоб за раздаване на пазарски торби за многократна употреба ще има на Синия пазар във Варна на днешния 3 юли  – Международен ден за свят без найлонови торбички.

(още…)

Установена е причината за масовата преждевременна смърт на дървета в ЕвропаУстановена е причината за масовата преждевременна смърт на дървета в Европа

Компютърно моделиране на швейцарския институт WSL разкрива връзка между ускорения растеж на дърветата през април и масовата им гибел вследствие на летните засушавания.

Горските масиви в Европа все по-често се сблъскват с мащабно и преждевременно загиване на дървесни видове. Изследователски екип от Франция и Швейцария анализира състоянието на стотици хиляди дървета на целия континент и установи точните причини за екологичната криза.

Оказва се, че до унищожаването на горите водят не само екстремните летни горещини, но и климатичните аномалии през другите сезони. Резултатите от научния труд са публикувани в списание Nature Communications.

Опасното пролетно изобилие

Международният екип от специалисти е проучил огромен обем данни от горски инвентаризации през последните години.

С помощта на съвременни компютърни модели и методи за машинно обучение експертите са проверили състоянието на половин милион дървета от 52 различни вида.

В полезрението на изследователите са попаднали най-разнообразни ландшафти – от сухите средиземноморски крайбрежия до суровите алпийски високопланински райони.

Оказва се, че дори на пръв поглед идеални условия за пролетен растеж, като меко време и обилни валежи, могат да се окажат фатални за гората.

Наблюденията показват, че след необичайно топла и влажна пролет започват масово да загиват най-високите дървета, като например елите. Получавайки излишък от топлина и влага през пролетта, тези гиганти започват да растат твърде бързо и формират прекомерна зелена маса.

Това рязко увеличава общата им нужда от вода. Щом настъпи лятото, тези „прехранени“ дървета моментално изразходват всички запаси от влага в почвата.

Ако последва дори незначително засушаване, земята се изтощава и растенията бързо загиват от дехидратация и силен стрес.

Освен това прекомерните пролетни валежи провокират бурен растеж на вредоносни гъбички, които силно отслабват имунитета на горските насаждения.

Комплекс от аномалии

Водещият автор на изследването, Паскал Шнайдер, отбелязва, че съдбата на дърветата не се решава само от летните жеги. Горите се унищожават от цял комплекс от сезонни климатични отклонения, които постепенно се натрупват през цялата календарна година.

Сериозен проблем за екосистемите са станали необичайно меките и топли европейски зими. Поради липсата на силни студове опасни насекоми вредители, като короядите, оцеляват безпроблемно през студените месеци и напролет атакуват дърветата с двойна сила.

Твърде ранното затопляне през март или април също крие заплаха. Подлъгвайки растенията, топлината кара пъпките да се разтворят по-рано от необходимото.

Появилите се млади листа се оказват напълно беззащитни пред късните слани, които често се случват през май. В крайна сметка съвкупността от зимни, пролетни и летни климатични сривове подкопава здравето на горите по-силно, отколкото едно-единствено екстремно природно явление.

Нова стратегия за лесовъдите

Създалата се ситуация изисква от горските стопанства в Европа да променят подходите си към управлението на природните ресурси. Специалистите ще трябва да вземат предвид, че в бъдеще поради изменението на климата през лятото в горската почва ще остава много по-малко достъпна влага.

За спасяването на зелените площи учените препоръчват на лесовъдите да извършват навременна подмяна на видовете. При новите насаждения трябва да се дава предимство на устойчиви на засушаване видове дървета от по-южни региони.

Експертите съветват най-големите дървета, които консумират огромни количества от дефицитната вода, да бъдат изсичани малко по-рано от предвидения срок.

Такова изкуствено регулиране на гъстотата на насажденията ще позволи на останалите дървета да си осигурят необходимото количество почвена влага и ще предпази европейските гори от внезапно изсъхване.