Тези малки сладки животинки с бодли на гърба са се появили преди около 15 милиона години. У всеки средностатистически таралеж има около 10 000 иглички, които растат дълго време – почти година. За щастие обновлението им се случва постепенно.
Таралежите имат 36 зъба, които също при хората могат да паднат преди животното да остарее.
Зимният им сън продължава точно 128 дни. Когато спят, температурата на тялото им пада до 2 градуса по Целзий, а дишането е сериозно забавено – максимум 8 вдишвания и издишвания за минута. Обикновено бройката им е 40-50.
Събудилият се таралеж е сериозно гладен, затова в първите дни след големия сън, той търси основно храна…
Повечето видове имат опашка – около 3 см, която не се вижда под бодлите.
Въпреки че умеят да различават цветовете, таралежите са полуслепи. Затова пък слухът им е много добре развит и имат чудесно обоняние.
И най-силните отрови са почти безсилни пред таралежите – включително цианкалият и синилната киселина.
Таралежите не ловуват мишки – това е мит.
Често в детските книжки виждаме как таралежът носи на гърба си ябълка или гъба. В действителност това не може да се случи – защото той не може да се сгъне така, че да качи на бодлите си каквото и да е…
Таралежите се разбират прекрасно с другите домашни любимци – котки и кучета.
В сръбската народна медицина урината от таралеж се използва за лечението на… алкохолизъм.
Печеният таралеж е традиционно ястие за циганите. А гулаш от таралеж се споменава в един от епизодите на филма на Гай Ричи „Шерлок Холмс – игра на сенки“, когато главните герои отиват в един цигански табор.
В Древен Рим използвали игличките на таралежа за изработването на гребени за сресване на овчата вълна.
Флашмоб за раздаване на пазарски торби за многократна употреба ще има на Синия пазар във Варна на днешния 3 юли – Международен ден за свят без найлонови торбички.
