Консумацията на чиста и качествена вода е от първостепенно значение за поддържането на добро здраве. Въпреки че домашните методи не могат да заменят детайлния лабораторен анализ, съществуват няколко лесни и достъпни начина да се оцени състоянието на чешмяната вода в битови условия.

Оценка по външен вид, вкус и мирис

Първата и най-достъпна проверка се извършва чрез сетивата. Качествената вода трябва да бъде напълно бистра, без утайка и странични миризми.

Прозрачността може да се изпита лесно, като се налее вода в прозрачна стъклена чаша и през нея се направи опит за четене на текст от лист хартия. Цветът на течността се установява най-добре, като съдът се постави на фона на бял лист.

За оценка на вкусовите качества и аромата водата може да се тества при две различни температури. При загряване до 20°C тя не бива да има никакъв вкус или мирис, докато при достигане на 60°C е допустим само минимален привкус.

Определяне на твърдостта

Нивото на твърдост се установява бързо с помощта на обикновен сапун:

• Мека вода: Сапунът се разпенва обилно, но се отмива по-трудно от кожата, оставяйки усещане за хлъзгавост.
• Твърда вода: Отмива сапуна бързо и лесно, но води до натрупване на котлен камък в електрическите кани, бойлерите и по смесителите.

Тест с капчица върху огледало и престой на тъмно

За наличие на неразтворими примеси може да се постави капка вода върху идеално почистена огледална или стъклена повърхност. След пълното ѝ изпаряване върху стъклото не трябва да остава бяло петно или утайка.

Друг надежден експеримент е съхранението на вода в чист, затворен съд на тъмно място в продължение на 2-3 дни. Ако след този период се появят зеленикав оттенък, мазен филм на повърхността или видима утайка по дъното, качествата на водата са компрометирани.

Проверки с чай и калиев перманганат

Свойствата на водата могат да се изпитат и чрез прости химически взаимодействия:

С прясно сварен чай: При добавяне на малко количество сурова вода чаят трябва леко да изсветлее. Ако течността се размъти, това сигнализира за прекомерно съдържание на соли и примеси.

С калиев перманганат: При разтваряне на микроскопично количество от веществото водата трябва да придобие устойчив розов цвят. Ако разтворът бързо пожълтее или потъмнее, водата съдържа органични замърсители и не е годна за пиене.

Специализирани измервателни уреди

Макар че няма универсален уред за цялостен анализ у дома, базова информация може да се получи чрез компактни устройства:

• TDS метър: отчита общото количество разтворени твърди вещества и минерални соли.
• pH метър: измерва киселинността или алкалността на водата. ORP метър: установява окислително-редукционния потенциал на течността.