ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО LifeStyle Екотерапия: Лечебната сила на природата и как тя помага на децата

Екотерапия: Лечебната сила на природата и как тя помага на децата




Съвременното общество става все по-урбанизирано. В България над 75% от населението живее в градовете, което означава, че все повече хора се отдалечават от своите корени и природата.

Екотерапията е ново направление и цяла философия, която набира популярност.

Нейната ефективност е доказана от изследователи и психолози, а методите ѝ са достъпни за всеки. Какви са ползите от екотерапията и как можем да се възползваме от нея?

Екотерапията е направление в психологическата подкрепа, което използва връзката между човека и природата.

Самото понятие възниква през 60-те години на XX век, но корените му са много по-дълбоки.

Нашите предци постоянно са се обръщали за помощ към природата, за да се лекуват физически и духовно.

Човекът е част от природата

Основното послание на екотерапията е просто и очевидно: човекът е част от живия свят и нашата психика не може да съществува отделно от цялата екосистема.

За да намерим баланс в живота си, е необходимо както възрастните, така и децата да се синхронизират с природата.

„Настройването“ към ритъма на планетата помага на човек да се чувства по-добре физически, емоционално и психологически.

Неслучайно лекарите единодушно препоръчват разходки на чист въздух – те наистина действат.

Именно затова, когато излизаме сред природата с дете, виждаме как то веднага се включва в процеса на опознаване.

Децата не само попиват красотата на естествената среда, но и мигновено стават нейни участници: събират клонки, изучават дърветата, бързат да погалят животните.

Това са силни и дълбоки преживявания, които помагат на човек да разбере себе си.

Осъзнатото свързване с природата намалява общото ниво на стрес, с който е изпълнен градът, и води до баланс между съвременния живот и древните ни корени.

Екотерапията помага на деца и възрастни да:

  • намалят стреса; преборят постоянната умора;
  • намират време за себе си и за почивка;
  • върнат ярките краски в живота;
  • разберат взаимоотношенията си не само с природата, но и с хората;
  • получат нови знания и опит; възстановят душевното си спокойствие.

Направления в екотерапията

Удивително е, но някои психолози твърдят, че положителният ефект от природата може да се усети дори само като погледнем през прозореца и видим зелените корони на дърветата.

По същия начин действат гледането на пейзажни снимки и слушането на звуци от природата.

Все пак, за да извлечем максимална полза, е добре да изберем едно от направленията на „зелената“ терапия.

Медитация сред природата

Единението с природата може да се случи във всеки един момент – нужно е само да намерим уединено място.

Например в самия град можем да се разходим по някоя от многобройните екопътеки.

Разхождайки се сред дърветата, вие и вашето дете ще можете да забравите за проблемите и да се потопите в тишина и спокойствие.

През почивните дни пък можете да се отправите на вълнуващи пътешествия из природни паркове и резервати. Какво по-добро от такава медитация?

Физически упражнения на открито

Бягане, каране на колело, пешеходни разходки в зелени зони – това са едни от най-простите начини за възстановяване на силите. Тези дейности не само подобряват физическото здраве, но и допринасят за психическото благополучие, като ни свързват директно със заобикалящата ни среда.

Градинарство

Всички деца обичат да си играят в пясъчника. Алтернатива на това може да бъде работата в градината. Тя е по-осмислена и дългосрочна, а резултатът винаги радва окото и стомаха.

Дори отглеждането на билки или цветя на балкона може да има терапевтичен ефект.

Децата с радост ще поливат вече засадените растения, ще ги плевят и с увлечение ще наблюдават растежа им.

Терапия с животни

Положителният ефект от общуването с животни е открит отдавна. Игрите и галенето на куче например намаляват агресията и безпокойството у хората.

Днес специализирана помощ може да се получи от сертифицирани кучета-терапевти, които работят в различни организации и центрове, помагайки на деца и възрастни да се справят с емоционални и психологически трудности, кончетата също помагат много, котките и делфините – също.

Терапевтичните кучета често са канени на детски събития в различни центрове за развитие и клубове. Освен това, с тях могат да се организират и индивидуални занимания.

Дейности за опазване на природата

Грижата за природата е друг вид екотерапия.

Засаждането на дървета, почистването на гори от отпадъци и работилниците за изработване на къщички за птици помагат за намирането на цел и носят усещане за спокойствие и оптимизъм.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Свършва ли водата на Земята: Мит или реална заплаха?Свършва ли водата на Земята: Мит или реална заплаха?

Вероятно сте чували твърдението, че запасите от питейна вода на Земята са на изчерпване и човечеството е изправено пред глобален дефицит. Оказва се обаче, че това не е съвсем вярно. Водата не изчезва – тя е в постоянен кръговрат.

Проблемът е друг: достъпната прясна вода е разпределена изключително неравномерно и в някои региони тя вече не достига.

Въпреки това има сериозни поводи за безпокойство. Около половината от населението на света изпитва остър недостиг на вода поне през част от годината.

В редица региони водата от реки, езера и подземни източници се изпомпва по-бързо, отколкото запасите успяват да се възстановят.

Нека разгледаме откъде идва митът, че водата на Земята скоро ще свърши, къде недостигът вече е реален проблем и какво можем да очакваме в бъдеще.

Откъде се появи митът?

Този страх не е възникнал от нищото. През последните години все по-често се съобщава за засушавания, пресъхване на реки и изчерпване на подпочвените води.

През 2024 г. само около една трета от речните басейни в света са били в нормални хидрологични условия, докато останалите са страдали или от излишък, или от недостиг на вода.

Допълнителен повод за тревожни заглавия в социалните мрежи даде доклад на Университета на ООН от януари 2026 г. за „глобалния воден фалит“. Авторите посочват, че все повече речни басейни и подземни водоносни хоризонти губят способността си да се възстановяват след засушавания, замърсяване и прекомерна консумация.

Самият термин „воден фалит“ не означава, че прясната вода на Земята физически ще свърши.

Той обаче подчертава, че в отделни региони хората изразходват наличните водни ресурси много по-бързо, отколкото те се възстановяват – и това е същинският проблем.

И така, свършва ли водата, или не?

Краткият отговор е „не“. Водата на Земята не изчезва. Тя постоянно се движи между океаните, атмосферата, реките, почвата и подземните слоеве в така наречения кръговрат на водата. За нас обаче е важен не общият обем вода на планетата, а достъпната прясна вода – и тук ситуацията е наистина сложна.

През последното десетилетие обемът на възобновяемата прясна вода на човек в световен мащаб е намалял с около 7%.

В същото време почти половината от населението на планетата се сблъсква със сериозен недостиг на вода поне през част от годината.

Проблемът е особено видим на места, където от години се черпи повече вода от реките и подземните източници, отколкото природата успява да възстанови.

Някои водни системи вече не могат да се върнат към предишното си състояние след засушавания и прекомерна експлоатация.

Така че не, питейната вода на планетата не свършва – това твърдение е твърде опростено. Момент, в който цялата прясна вода внезапно ще пресъхне, най-вероятно няма да настъпи. За отделни държави и региони обаче нейният недостиг вече е тъжна реалност.

Къде водата вече не достига?

Най-тежка е ситуацията в Близкия изток и Северна Африка. Това е регионът с най-голям воден дефицит в света: там на човек се падат средно около 480 кубични метра вода годишно, което е по-малко от 10% от средното световно ниво.

Силен недостиг на водни ресурси има и в Южна Азия. Според оценка на Световния институт за ресурсите (World Resources Institute) 83% от жителите на Близкия изток и Северна Африка и 74% от населението на Южна Азия са изправени пред екстремно висок воден стрес.

Това означава, че тези региони използват почти целия си наличен запас от възобновяема вода всяка година.

Проблемът засяга дори сравнително богатата на вода Европа. През 2023 г. сезонен недостиг на вода е засегнал 28% от територията на ЕС и 32% от населението му, особено в южните и гъсто населените райони.

Защо ситуацията се влошава?

Основната причина е нарастващото търсене на вода от селското стопанство, на което се падат около 72% от световното потребление на прясна вода, най-вече за напояване.

Едновременно с това климатът се променя. Засушаванията и екстремните валежи стават все по-интензивни, запасите от вода в снежната покривка и ледниците намаляват, а речният отток става по-нестабилен.

През 2024 г. само една трета от речните басейни в света са били в нормални условия, а ледниците са намалели във всички наблюдавани региони поради топене.

Съществува и още един проблем – изчерпването на подпочвените води. Повече от половината от големите водоносни хоризонти в света губят вода по-бързо, отколкото тя успява да се възстанови.

В резултат на всичко това достъпната прясна вода на човек става все по-малко.

Проблеми вече се наблюдават в крайбрежната зона на езерото. Един от тях е масовото разрастване на водораслото спирогира, което се свързва основно със замърсяването от отпадъчни води.

През 2025 г. ЮНЕСКО дори отправи искане за предприемане на спешни мерки за спиране на директното изхвърляне на отпадъчни води в Байкал и за модернизиране на остарелите пречиствателни станции.

Освен това екосистемата е подложена на натиск от пластмасови отпадъци и риболовни мрежи.

Само по време на експедиции през 2024–2025 г. от дъното на Байкал са извадени километри изоставени мрежи, които се превръщат в източник на микропластмаса и представляват сериозна опасност за животинския свят.

Едно е сигурно: в обозримо бъдеще Русия не е застрашена от недостиг на вода в национален мащаб. Въпреки това отделни региони могат да се сблъскат с временен дефицит, особено по време на засушавания и периоди на повишена консумация.

Какво следва в глобален план?

Проблемът с недостига на вода вероятно ще се изостря с времето, но не защото питейната вода на Земята ще свърши. Според оценка на ООН до 2050 г. над 5 милиарда души може да се сблъскат с недостиг на вода, в сравнение с около 3,6 милиарда през 2023 г. Същевременно се прогнозира, че световното търсене на вода ще нарасне с още 20–30%.

Изменението на климата добавя още по-голяма несигурност. Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) очаква, че в някои региони засушаванията ще се засилят и достъпът до вода ще намалее, докато в други ще се увеличи рискът от силни валежи и наводнения.

Т.е. твърдението, че „питейната вода на планетата свършва“, е невярно – водата не изчезва безследно, а и големите международни организации не потвърждават подобна информация.

Но да се смята, че проблем не съществува, също е грешно. В редица региони водата вече наистина не достига, качеството ѝ се влошава, подземните запаси се изчерпват, а изменението на климата засилва засушаванията и прави водния режим по-нестабилен.

Основното притеснение е, че с времето достъпът до чиста прясна вода ще става все по-труден.

Дървото у дома: усещане за природа и уютДървото у дома: усещане за природа и уют

Тенденцията към устойчив начин на живот се наблюдава все повече и при младите.

Дървото притежава уникално свойство – животът остава в него дори след обработка, а дъбът все по-често се предава като семейна реликва, има красиво изразена структура.

За обработката и производството на дърво не се използват отрови и лепила, което го прави предпочитан за обзавеждане материал, коментира собственикът на Мебелна Фабрика „Вълчев“ – Мирослав Вълчев.

Как дървото внася лукс и същевременно уют в дома?

Основната причина е, че то е естествен продукт, който е живял дълъг живот. Дори преработен в мебелния завод, животът остава в него. Различните сезони му влияят различно. През зимата се свива, а през лятото се разширява. Това е жив продукт, не синтетичен материал.

Има ли тенденция хората да се стремят към по природосъобразен начин на живот и как това се усеща по отношение на интериора?

Голяма част от клиентите ми имат точно такова виждане за живота. Затова и подбират внимателно отделните детайли за техните жилища и домове, в които прекарват по-голямата част от живота си. Те се спират на по-естествени материали като използват дърво и желязо. Избягват синтетични материали, които са резултат на забързаната индустрия. Това е тяхната философия.

Има и такива, които предпочитат боядисано дърво. Но дори, когато едно дърво се покрие с боя, то продължава да „съществува“ и да се усеща. Често клиентите се спират и на по-неутрални покрития за мебелите си, за да имат още по-натурално усещане за продуктите.

Откога се усеща тази тенденция?

По мои наблюдения, хората, които имат тази философия на живот, я носят в себе си и винаги я търсят във всеки един етап от живота си. В последно време и по-млади хора вярват в това, че няма нищо по-хубаво от един неутрален и естествен продукт. Дървото носи душевен покой на всеки.

Какви са основните характеристики на дървото за екосъобразност?

Дървото е много чист продукт, в който няма отровни лепила и примеси, които се използват например в производството на ламинатните мебели. Немалко изследвания показват, че при експлоатацията на споменатите мебели, понякога се достига и до ракови образувания. При мебелите от дърво се използват екологично чисти материали. Това само по себе си може да допринесе за дълъг и устойчив живот и на всеки отделен индивид.

Какви са предимствата на масивния дъб и с какви други материали работите?

Когато хората ме попитат с какво работя – казвам „Дъб, дъб и само дъб“. Фабриката ни разполага само с този материал. Дизайнът винаги може да бъде различен, размерите, обработката, детайлите, но основата е масивен дъб, който гарантира дълга консумация. Това е мебел, която се наследява и се предава като семейна реликва. А защо дъб? Това е един от най-качествените и здрави продукти с красиво изразена структура и радва сетивата.