ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Ние & Природата Температурата на океаните най-висока през 2019-а

Температурата на океаните най-висока през 2019-а




Температурата на световните океани през 2019 г. е била най-високата, откакто се води статистика, като темпото на затопляне се ускорява, предаде ДПА, позовавайки се на международно изследване.

Миналата година океанската температура е била около 0,075 градуса Целзий по-висока от средните стойности за периода между 1981 и 2010 г.

Макар да изглежда незначителна, тази температура свидетелства за огромно количество топлина, разпространено в световните океани, обяснява ръководителят на изследването Чън Лицзин от китайския Институт за атмосферна физика.

„Количеството топлина, погълнато от световните океани през последните 25 години се равнява на 3,6 милиарда експлозии на атомна бомба над Хирошима“, казва Чън Лицзин.

„Океаните са най-големият топлинен резервоар и следователно са най-добрият индикатор за климатичните промени. Ако искате да разберете колко бързо се затопля Земята, погледнете океаните“, казва Джон Ейбрахам, един от съавторите на изследването от университета на Сейнт Томас, САЩ, цитиран от Ен Би Си.

Бързото затопляне на океаните тревожи учените, тъй като може да причини топлинни вълни, които да доведат до загубата на морски обитатели и да направи ураганите по-силни.

Специалистите отбелязват още, че от 1970 г. над 90 процента от топлината, отделена в резултат на глобалното затопляне, се е озовала в океаните и само четири процента в сушата и атмосферата.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Нивата на въглероден диоксид на Земята достигнаха рекордно високи нива поради горски пожариНивата на въглероден диоксид на Земята достигнаха рекордно високи нива поради горски пожари

Глобалните нива на въглероден диоксид в атмосферата се очаква да достигнат нов рекорд през 2024 г. поради масивни горски пожари, съобщава The Guardian.

Рязкото покачване изненада учените и послужи като напомняне за това как човечеството ускорява своето пътуване към екстремни климатични условия.

Данните, събрани от хавайската обсерватория „Мауна Лоа“, показват увеличение на концентрациите на CO2, достигайки 427 части на милион. Това е значително по-високо от прединдустриалното ниво от 280 частици.

Измерванията, започнали през 1958 г. (така наречената крива на Килинг, показана на снимката по-долу), регистрират най-голямото увеличение, регистрирано някога.

Основната причина за рекордното увеличение са горските пожари, които добавиха към вече рекордните емисии на въглероден диоксид от въглища, нефт и газ.

Климатичният феномен Ел Ниньо също изигра роля, създавайки по-горещи и сухи условия в тропиците. Учените обаче отбелязват, че скокът в нивата на CO2 би се случил дори без участието на Ел Ниньо.

Средната глобална температура през 2024 г. също удари рекорд, надхвърляйки за първи път ограничението от 1,5°C, определено от Парижкото споразумение за климата.

Това изостри екстремните метеорологични явления като горещи вълни, урагани и наводнения, които засегнаха милиарди хора по света.

Експертите предупреждават, че въпреки сложността на ситуацията, усилията за намаляване на емисиите на CO2 остават критични за предотвратяване на по-нататъшното влошаване на климата.

Дори ако целта на Парижкото споразумение изглежда недостижима, всяко действие има значение за забавяне на скоростта на затопляне.

Растенията общуват помежду си и предугаждат проблемитеРастенията общуват помежду си и предугаждат проблемите

Растенията общуват, предават си мисли и чувства… Тези и други интересни факти разказва Стефано Манкузо, невробиолог по растенията, професор във Флорентинския университет, по време на своите срещи с различни хора по света.

В продължение на няколко десетилетия Манкузо изучава растенията. И проведените многобройни опити са показали, че те могат да общуват. Нещо повече. Те възприемат света почти като нас, хората, и дори имат нещо, приличащо на интелект. И още – могат да предугаждат бъдещето, а системата им за комуникация е нещо подобно на нашия интернет.

Когато коренът на едно растение срещне препятствие, той сменя посоката на растежа си. И това е логично.

Но Стефано Манкузо е забелязал, че корените всъщност предугаждат препятствията много преди да ги срещнат, преди да се докоснат до тях. Растенията общуват помежду си и могат да получават информация от други растения. Ако нещо е предизвикало стрес при едно растение, то мигновено „разказва“ за това на останалите си събратя. Манкузо обяснява, че опитът му е много ценен за фермерите.

Ако спрете да поливате едно растение, всички останали около него ще увеличат своята издръжливост при засушаване. Интересно откритие е и фактът, че растенията също се конкурират.

Вземете две грахови зърна и ги посадете едно до друго. В друг съд посадете боб и грах. Грижете се за тях еднакво. Ще видите, че грахчетата ще се развият еднакво, а растенията от втория съд ще останат малки с голяма коренова система – просто те използват целия си ресурс, за да завземат повече територия.