ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО LifeStyle,Ние & Природата 22 септември – ден без автомобили

22 септември – ден без автомобили




София ще бъде част от традиционната за Европа инициатива „Ден без автомобили“, заради която част от улиците ще бъдат затворени.

От 9 до 19 часа в празничния ден утре коли няма да се допускат в периметъра между бул. „Княз Ал. Дондуков“, „Васил Левски“, „Патриарх Евтимий“, „Христо Ботев“ и „Тодор Александров“.

Гражданите и посетителите на града ще могат да разчитат на градския транспорт или да изберат ходенето пеша, колелото или тротинетка.

Кампанията „Европейски ден без автомобили“ цели намаляването на шума и вредните емисии във въздуха, както и подобряване на качеството на живот в големите градове.

За първи път денят без автомобили се отбелязва през 1998 г. във Франция. На този ден централните зони на много големи градове в Европа са затворени за автомобилно движение.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

Светът е далеч от изпълнение на Парижкото споразумение, смятат експертиСветът е далеч от изпълнение на Парижкото споразумение, смятат експерти

WWF, „За Земята“ и „Климатека“ с онлайн събитие, посветено на перспективите за декарбонизация и устойчивост

Нужни са спешни мерки на всички нива за ограничаване на климатичната криза и задържане покачването на глобалната температура до 1,5°C от прединдустриалните нива, както е заложено в Парижкото споразумение.

Това предупредиха експерти от природозащитната организация WWF, екологично сдружение „За Земята“ и научнопопулярната платформа „Климатека“ във второто от серията си онлайн събития, посветени на Европейска зелена сделка и Националния план за възстановяване и устойчивост.

Във фокуса на събитието, озаглавено „Перспективи за декарбонизация и устойчивост“, попадна и новия доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), според който светът все още е твърде далеч от изпълнение на заложените цели.

Необходимата трансформация, от която обществата се нуждаят, все още е блокирана от лошо управление на земите, от субсидиите за изкопаеми горива, както и от продължаващото разширяване на инфраструктурата за въглища, нефт и газ.

Нещо повече, експертите предупреждават, че ако се запазят настоящите темпове на развитие, човечеството ще предизвика затопляне на планетата с цели 3°C.

Какви мерки трябва да се предприемат?

За постигането целите на Парижкото споразумение ще е нужно да бъдат намалени годишните емисии на CO2 с 48% до 2030 г. и достигане на нетно нулево равнище до 2050 г.Същевременно ще бъде необходимо емисиите на метан да бъдат намалени с 1/3 до 2030 г. и с близо 1/2 до средата на века.

Намаляването на емисии на вторични парникови газове като метана, намалява нуждата от технологии за улавяне и съхранение на въглерод.

Всичко това ще изисква трансформативни и устойчиви промени в цялата енергийна система, с огромни намаления на дела на изкопаеми горива за сметка на възобновяеми енергийни източници, както и широкоразпространена електрификация.

Какви реформи планира България в енергийната сфера?

Планът за възстановяване и устойчивост не допуска роля на изкопаемия газ при производството на електроенергия, като в същото време предвижда и поетапно извеждане на въглищните мощности между 2024 и 2038 г. Планът планира и значително увеличаване на капацитета на възобновяемата енергия в България с построяването на още 1,4 гигавата фотоволтаични и вятърни мощности и модернизиране на мрежата така, че да може да поеме още три пъти по толкова.

„Възможно е капацитета от възобновяема енергия на България да се удвои и дори утрои в рамките на следващите 5-10 години. По този начин ще направим крачка напред в избягването на екологичните, геополитически и финансови рискове от централизираните енергийни проекти. Повишаването на енергийната ефективност и адресирането на енергийната бедност са цели от първостепенно значение за нас. Те трябва да залегнат както в стратегическите документи, така и в нормативната уредба, като се подобри регулаторната рамка, произтичаща от Закона за ограничаване на изменението на климата“, коментира Апостол Дянков, ръководител програма „Климат и енергия“ във WWF.

Експертите от WWF предупреждават, че на стратегическо ниво е важно да се изведе и адаптацията на градовете, икономиката и екосистемите към климатичните промени. Планът включва още и пилотен проект за възстановяване на ключови за климата екосистеми – посредством изграждане на банки за генетичен материал за залесяване и опазване на горите, възстановяване на влажни зони и премахване на бариери в реките. Възможният обхват на базираните на природата решения е много по-широк: те могат да подпомогнат за адаптация срещу наводнения и горещи вълни в градовете, да подкрепят селското и горско стопанство, както и да подпомогнат поглъщането на въглерод от съхранените екосистеми.

WWF България и нашите партньорски организации ще продължат да наблюдават процеса на изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост и да подкрепят целите за енергийния преход, декарбонизацията на икономиката и адаптацията към изменението на климата.

Всяка минута Нестле пести по 165 л вода в производствотоВсяка минута Нестле пести по 165 л вода в производството

Компанията инвестира в иновативни технологии и подобрения в своите фабрики, дистрибуционни центрове и административни офиси.

(още…)