Ако Европа наистина иска да премине към кръгова икономика, един въпрос става все по-важен: кой ще обучи хората, които трябва да я реализират?
Именно на този въпрос търси отговор европейският проект „Become“ (Boosting Circular Economy Expertise through learning communities), съфинансиран от „Еразъм+“. От януари 2024 г. десет организации от Финландия, Нидерландия, Словения и България работят заедно за изграждането на необходимите умения. Проектът ще продължи до средата на 2027 г.
Европа има амбиции, но резултатите изостават
Данните показват колко трудно се оказва преминаването от линейния модел „вземи – произведи – изхвърли“ към кръгова икономика. През 2024 г. едва 12,2% от използваните в ЕС материали са били от рециклирани източници.
Европейските цели са значително по-амбициозни. Планът за действие за кръгова икономика предвиждаше делът да се удвои до 2030 г., а новите европейски политики поставят още по-високи очаквания.
Проблемът не е само в законите и технологиите. Липсват хора, които могат да превърнат принципите на кръговата икономика в реални бизнес решения.
Четири държави, четири различни предизвикателства
Нидерландия е сред европейските лидери по използване на рециклирани материали и си е поставила цел да постигне напълно кръгова икономика до 2050 г. Страната обаче вече намали първоначалната си амбиция за ограничаване на използването на нови суровини.
Финландия има първата национална пътна карта за кръгова икономика в света, но въпреки експертизата си остава сред държавите с най-нисък дял на използване на кръгови материали.
Словения показва добри резултати при разделното събиране и рециклирането на отпадъци. В Любляна се събират разделно около две трети от битовите отпадъци. В същото време делът на рециклираните материали в икономиката остава сравнително нисък.
България също има стратегия и план за действие до 2027 г., а предстои въвеждането на национална депозитна система. Въпреки това страната рециклира под 17% от битовите отпадъци.
Общото между четирите държави е ясно: амбициите са налице, но изпълнението изостава.
Когато технологията работи, но бизнесът не
Един от най-показателните примери идва от текстилната индустрия.
Във Финландия компании вече превръщат износени дрехи обратно във влакна. В Швеция обаче първият в света завод за рециклиране на памук на компанията Renewcell фалира през 2024 г., въпреки че технологията работеше и компанията имаше договори с големи модни марки.
Причината показва един от големите проблеми на кръговата икономика: добрата технология не е достатъчна, ако бизнес моделът не работи.
Подобна е ситуацията и в строителството. Нидерландската компания Heijmans вече използва значителен дял рециклиран гранулат в бетонните си конструкции и създава пазар за повторна употреба на строителни материали.
В автомобилната индустрия Renault превърна стар завод във Франция в център за обновяване на автомобили, рециклиране на части и ремонт на батерии. Компанията дори създаде собствен обучителен център, защото на пазара липсваха необходимите специалисти.
Най-големият ресурс са хората
Тези примери показват, че преходът към кръгова икономика не е само технологичен въпрос. Често проблемът е в управлението – как се избират доставчици, как се измерват резултатите, кой одобрява използването на рециклирани материали и как се оценява тяхната стойност.
Затова организациите трябва да си зададат няколко прости, но важни въпроса:
Кой взема решенията за използването на рециклирани материали?
Как измерваме запазената стойност, а не само количеството изхвърлени отпадъци?
И най-вече – имаме ли хората, които знаят как да управляват кръговите процеси?
Именно тук се намесва проектът „Become“. Партньорите първо анализират какви умения липсват, а след това разработват практически обучителни материали. Идеята е преподаватели и специалисти от бизнеса да работят заедно върху реални проблеми.
Защото кръговата икономика няма да бъде изградена само със стратегии, закони и нови технологии.
Тя ще се случи тогава, когато има достатъчно хора, които знаят как да я превърнат от европейска цел в ежедневна практика.
Обучителните материали и работни листове по проекта „Become“ се очаква да бъдат публикувани безплатно през есента на 2026 г. и да могат да бъдат адаптирани от организации, които искат да ускорят прехода към кръгова икономика.
За пълно премахване на пластмасовите изделия за еднократна употреба на територията на Банско се споразумяха местната власт и представителите на бизнеса в Банско.
През изминалата година българките най-често са купували спирали за обем на миглите и спрей бои за коса. Тези продукти са на първо и второ място в „dm топ 10“. На четвърта позиция е фон дьо тен, а на пета – ампули с лифтинг ефект. Групата на продуктите за красота се допълва от гланц за устни с матов ефект. Изключителен интерес има и към секцията с био продукти.