ЖИВЕЙ ЗЕЛЕНО Ние & Природата Фрийстайл сноубордисти снимат филм за зимния спорт у нас

Фрийстайл сноубордисти снимат филм за зимния спорт у нас




30 световноизвестни фрийстайл сноубордисти пристигнаха в България, за да се включат в заснемането на филм, посветен на културата на зимния спорт.

„За първи път събираме цялата банда от Stinky Family заедно и се радвам, че това се случва именно тук, в България“, сподели Христо Петков, основател на фирмата за чорапи за сноуборд и лайфстайл Stinky Socks и основен двигател на събитието, за което ще се говори дълго сред сноуборд средите. Той допълни, че е много трудно да събереш всички райдъри по време на зимния сезон, тъй като те са много заети. Целта на филма е да се покаже една различна точка за България през погледа на хората, които никога не са били тук и да се постави страната ни на световната сноуборд карта. Филмът излиза през септември и ще се разпространява в цялата дистрибуторска мрежа на Stinky в повече от 25 държави.

Вече цяла седмица Stinky Family обикалят цяла България, като правят триковете си из центъра на София, хижа в Стара планина, а миналата събота демонстрираха най-доброто от сноуборда в Боровец на специално изградено трасе. Nick Dirks, Jesse Paul, Erik Leon, Marcus Rand, Jake Schaible, Joonas Eloranta, Jessi Blackwell и Jeffy Gabrick са само част от имената, гостували у нас. Всички споделят, че в България много им харесва и са впечатлени, че могат да карат в градска среда и хората ги приемат много топло.

Зад успеха на цялото събитие стои родната компания Stinky Socks, която Христо основава през 2011 г. Мотото, което следват, е Born in Bulgaria raised in the world by the #stinkyfamily (Родени в България, отгледани по цял свят от #stinkyfamily) и това се потвърждава от факта, че най-известните чорапи за спорт и лайфстайл се продават на шест континента. Зад бранда стоят редица професионални сноубордисти, фотографи и артисти, които носят българските чорапи и заснемат активностите си с тях.

 

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Още по темата

България вписва четири биосферни резервата по изискванията на ЮНЕСКОБългария вписва четири биосферни резервата по изискванията на ЮНЕСКО

Номинациите са за биосферни резервати от нов тип – Биосферен резерват „Сребърна“,  „Червената стена“, „Узунбуджак“ и Национален парк „Централен Балкан“. В границите на новите биосферни резервати попадат 7 от резерватите от стар тип, включени в мрежата през 1977 г. (още…)

Земята е застрашена от космически боклук: Какво е синдром на Кеслер и защо се страхуваме от негоЗемята е застрашена от космически боклук: Какво е синдром на Кеслер и защо се страхуваме от него

Когато космическите отпадъци се отправиха към Международната космическа станция (МКС) миналия ноември, седем астронавти трябваше да реагират бързо.

Руският космически кораб, прикрепен към станцията, задейства двигателите си в продължение на пет минути, издърпвайки МКС от пътя на опасните отломки.

Ако станцията не беше променила орбитата си, отломките щяха да преминат на четири километра от тях, което можеше да има катастрофални последици, предупреждават от НАСА.

Подобни маневри не са необичайни. Откакто през 2000 г. МКС беше заселена за постоянно, станцията е променяла траекторията си десетки пъти, за да избегне сблъсъци с космически отпадъци.

Този проблем нараства всяка година, тъй като броят на обектите, обикалящи около Земята, нараства експоненциално.

„През последните четири години броят на обектите в Космоса нарасна драстично“, каза д-р Вишну Реди, професор по планетарни науки в университета на Аризона.

„Ние се доближаваме до ситуацията, която от години се опитваме да избегнем.“

Една от най-големите заплахи е хипотетичен сценарий, известен като синдром на Кеслер.

Според тази концепция сблъсъците между космически обекти могат да предизвикат верижна реакция, при която отломките унищожават други обекти, създавайки все по-големи облаци от отломки.

Такова развитие може да направи орбитата толкова задръстена, че да стане неизползваема за сателити и изследване на Космоса.

Въпреки че астронавтите са най-пряко изложени на риск, задръстванията застрашават и технологиите, които използваме всеки ден, като GPS, високоскоростен интернет и телевизионни услуги.

Експертите изчисляват, че от 1957 г. насам е имало повече от 650 инцидента, които са създали хиляди парчета космически отпадъци.

Един от най-известните сблъсъци се случи през 2009 г., когато излезлият от строя руски сателит Космос 2251 се сблъска с активния американски комуникационен сателит Иридиум 33. Този сблъсък създаде облак от близо 2000 отломки, по-големи от 10 сантиметра, плюс безброй по-малки частици, пише CNN.

Повечето отломки в орбита са твърде малки за проследяване със съществуващата технология, но дори частици с размер на топка за тенис могат да причинят сериозни щети.

В орбита обектите се движат с такава скорост, че и най-малките могат да пробият метал, предупреждават от НАСА.

„Това, което ме тревожи най-много, е, че данните за местоположението на отломките не са достатъчно точни, за да се избегнат безопасно сблъсъци“, признава Дан Олтрог, учен от COMSPOC Corp.