Уикенд в Истанбул

Три дни са абсолютно недостатъчни да се опознае един такъв космополитен град като Истанбул. Стигат само, за да се докоснеш до атмосферата му, да се влюбиш в красотата му и да си тръгнеш със съзнанието, че пак ще дойдеш… Прекрасен град, с много зеленина, цветя и места за разходка.
Ден първи
Градът ни посреща с красив изгрев. И заради задържането ни на границата, почти нямаме време за сутрешен тоалет – настаняваме се в стаите и след трийсетина минутки тръгваме на разходка. Пешеходната обиколка на старата европейска част на Истанбул отнема близо 4 часа. Но си струва. Започваме с прочутата Капалъ чарши, където можете да си купите доста изгодно злато и кожи. Много от продавачите говорят български, затова комуникацията не е трудна. След това продължаваме през центъра към основните исторически забележителности: Площад “Хиподрума”, където през вековете са се запазили 4 забележителни обекта (Колоната на Константин, Египетския обелиск, Змийската колона, Фонтанът на Вилхелм ІІ), следват Джамията „Султан Ахмед“ – Синята джамия, в югозападния ъгъл на „Султанахмед парк“, джамията и църква “Света София”, която сега е просто паметник на културата и красивият дворец “ТопКапъ Сарай”.
Площад „Хиподрум“ се намира пред Синята джамия. По времето на Константин I мястото се е използвало за надбягвания с коне, откъдето идва и името му. Тук са поставени Египетският обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин и Фонтанът на Вилхелм ІІ.
Египетският обелиск е най-древният паметник в Истанбул – пренесен е през 390 г. от Египетския храм на Аполон. Височината му е 20 метра, по протежението му са изписани египетки йероглифи, бог Амон Ра и фараонът, хванати за ръце, а в най-долната част на обелиска е разположен пиедестал от 389 г. , на който са изобразени детайли от Хиподрума: императорската ложа, строителството на обелиска, девойките, танцуващи преди състезания, императорът, получаващ подаръци и др. Змийската колона в Истанбул е другата древна колона на Хиподрума. През 326 г. е пренесена по заповед на император Константин Велики от храм в Делфи. Изработена е в чест на победата на гърците над персите. Според преданията, трите преплетени змии са направени от щитовете на персийските войници загинали в битката с гърците.
Джамията “Султан Ахмед“ – нарича се „синя“, заради цвета на порцелановите плочки, с които е украсена. Построена е в началото на XVII в. по поръчение на султан Ахмед I. Джамията има 6 минарета, като основната цел е била да надмине по размери и красота „Света София“. Тя наистина е огромна. Височината на купола й е над 40 м. Много е красива. 1/3 от стените и колоните са покрити с 21 043 фаянсови плочки от XVI и XVII век, които преливат във всевъзможни нюанси на синьото. Изрисувани са елементи във форма на цветя – рози, лалета, нарциси, виолетки. Всеки може да влезе да я разгледа (включително жени), на входа се събувате и ви раздават калцуни, но основното й предназначение е провеждането на молитвени церемонии.

„Св. София“ (светата мъдрост) – една от най-големите църкви в света в продължение на векове, „Света София“ е построена върху руините, останали от стара църква, през 532 г. от Юстиниян I. След завладяването на града от турците, през 1453 г. е превърната в джамия. Построени са четири минарета и са заличени иконописите във вътрешността й . През 1934 г. Кемал Ататюрк взема мъдрото решение да обяви “Света София” за музей, който е посещаван от милиони туристи годишно. Разкрити са някои от християнските иконописи, но са запазени и ислямските надписи. Има и втори етаж, от който се разкрива прекрасна гледка към първия – големите полилеи блестят в тъмнината и създават особена атмосфера. Съществуват различни легенди за това място. Едно от тях е за ръката на Богородица и появилите се по-късно под нея пръсти на младенеца. Както и образите на Дявола, открояващи се в шарките на мрамора.
„ТопКапъ“ – резиденция на османските султани в продължение на 400 години до 1853 г., когато тогавашният султан се премества в двореца „Долмабахче“. Сега „Топкапъ“ е музей, в който се съхраняват богати колекции скъпоценности, заграбени или получени като подаръци през вековете. Състои се от много сгради, разделен е на 4 двора, до които аристократите са имали различни нива на достъп според йерархията.

Към 17,00 часа се прибираме в хотела. Хапваме. Имаме малко време за почивка и в 21,00 часа тръгваме на нощна обиколка из града. С автобус. Спираме на две места, едното от които брегът на Босфора, до стените на „Долмабахче“ – наричан още „Малкият Версай“. Успяваме да се насладим и на въжения мост „Ататюрк”, ширнал се над Златния рог, който е красиво осветен. Проектиран е през 1950 г. Основите му са положени на 20.02.1970 г., а е открит на 29.10.1973 г. – в деня на 50-годишнината от провъзгласяването на Турция за република. При строежа му са взели участие 35 турски инженера и 400 строителя. Мостът „Ататюрк“ е дълъг 1560 м и широк 33 м.  Разстоянието между пилоните е 1074 м. Висок е 64 м. Между двете му колони са опънати 10 412 стоманени въжета. Мостът, по който на ден минават близо 200 хил. превозни средства и 600 хил. пътника, се явява четвъртият най-голям в света висящ мост. Преминаването е платено и е за пешеходци.

Ден втори
Първата ни „спирка“ е българската желязна църква „Св. Стефан”, която се е превърнала в символ на българите християни в Истанбул. Историята й датира от XIX век, когато със специалното разрешение на султан Абдулахмет, българите издигнали своя църква в подарената от Стефан Богороди  къща. Неслучайно храмът носи неговото име. По-късно тя била опожарена, но през 1892 г. са положени основите на днешната църква от арменския архитект Ховсен Азнавур. Конструкцията се състои от сглобяеми чугунени плочи с общо тегло 500 тона. Те били докарани с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора. Строежът продължил само месец – толкова отпуснал султанът. Олтарът на храма е обърнат към Златния рог, в посока север-изток, а над притвора се извисява 40-метрова камбанария. Шестте бронзови камбани са изляти в руския град Ярослав, а две от тях звучат и до днес. Иконостасът е изработен в Москва, в православен стил. Църквата е отворена за посещение всеки ден, а църковни служби се провеждат на големите християнски празници.За съжаление нашата държава е пренебрегнала този символ на християнството и българщината, не е отпуснала средства и сега чакаме турската държава да я укрепи!

След това тъй като имаме време до тръгването на корабчето, отиваме в съвременната част на центъра на Истанбул, за да се разходим по булевард „Истиклял” – местната „Витошка“, която започва от площад Таксим. Тук са бутиците на известните световни марки и кафенета като Costa coffee. По „Истиклял“ върви и едно малко красиво ретро трамвайче, приличащо на детска играчка. Минаваме край лицея „Галатасарай”, после по Музикалната улица, където се продават всякакви музикални инструменти и стигаме до Галацката кула – построена от търговците.
След това имаме минутка за снимка на Галата мост (пълно е с рибари) и после се отправяме към пристанището, където се качваме на корабче, за да се разходим по Босфора.
Проливът Босфор е едно от чудесата на Истанбул. Образувал се е по време на 4-та палеологична ера, но митологична легенда разказва как Зевс превърнал своята любовница в крава, за да я опази от ревнивата си жена Хера. Разгневената съпруга разбрала за това и пуснала към бедната Йо муха. Кравата се спасила, преплувайки пролива. Името му произхожда от ”Босфорус” или „Крави брод” . Той е приток на Черно море, дълъг 32 км и широк от 750 м до 3300 м. Средната му дълбочина е 60-70 м, а на места достига и до 100 м.
Корабът плава покрай европейската част на Истанбул до „Румели Хисар“, стига до втория мост над Босфора и се връща обратно край азиатската част на града – тук са къщите на най-богатите хора (цените започват от 7 милиона и стигат до 700 милиона долара), виждаме двете огромни къщи на най-богатата турска фамилия – Сабанджи (със зелените покриви), както и къщата на Онур и офиса на Шехерезада от сериала „1001 нощи” и резиденцията на фамилия Шадоолу от „Перла” (за почитателите на сериалите).
След разходката с корабчето се качваме в автобуса. С него преминаваме в азиатската част по въжения мост „Ататюрк”, чудо на строителството, край квартала на интелектуалците (двуетажни къщички, със собствени детски градини, училища и магазини) и стигаме до хълма Чамлъджа (Йеди тепе) откъдето се открива прекрасна гледка към Истанбул. Имаме време за почивка и чаша кафе. Както и свободно време за снимки. Панорамата е наистина красива! Оттук се виждат Босфора, европейската част на града, Мраморно море и Принцовите острови.
След това се качваме отново в автобуса и се връщаме в европейската част. Идва ред на най-красивия дворец – „Долмабахче“.

Пищният Долмабахче е най-красивият дворец в Истанбул. Построен между 1843 и 1856 г., в началната точка на европейския бряг на Босфора, той е съчетание на различни художествени стилове. В дизайна му елементите на барок умело се съчетават с рококо и неокласицизъм. Но всичко това с голямо умение е втъкано в традиционното османско изкуство. Представете си 44 огромни зали и 285 стаи. И всичко това буквално блести, защото тук са вложени 14 тона злато и 40 тона сребро. Състои се от три части – мъжка (селямлък), женска (харем) и официална (церемориална). Вътрешният интериор на двореца – обзавеждането, копринените килими и завеси, е почти изцяло запазен. Ненадминат е със своята пищност и лукс – дори таванът е декориран със златни орнаменти, а стените – с картини на някои от най-известните творци от XIX в. „Долмабахче“ е заобиколен от добре поддържани градини, а на входа му двореца има големи монументални порти. Тук, по време на престоя си в Истанбул, е отсядал бащата на турската република – Мустафа Кемал Ататюрк, починал в двореца на 10 ноември 1938 г.
Обиколката на административната част на Долмабахче започва с входната зала и приключва в пищната церемониална зала Муядеде. Преминава се през зали, в които султанът е посрещал посланиците или други чуждестранни гости, стаи за отдих, снабдени с удобни отоманки и дивани, библиотеката и кабинета на султана, личните му покои, джамията и, разбира се, хамама, както и помещение, в което сега  е подредена експозиция от лични вещи на различните султани и сервизи от злато, сребро, порцелан, кристал.
Най-забележителната зала в двореца е Муядеде хол. Разположена на 2000 кв. м., тя е 36 м висока, като куполът й е с диаметър от 25 м. В нея има 56 колони. Подът, разпростиращ се на 124 кв. м., е покрит с килим с европейски дизайн, който сменя цвета си според светлината. Най-големият полилей в двореца, разбира се, виси тук. Изработен в Англия през 1853 г., той тежи 4, 5 т и има 750 крушки. Първоначално той е бил захранван от газ, но през 1912 по него е потекъл ток. В нея са се провеждали различни церемонии- сватби, годежи, такива с религиозен характер.

След като сме се насладили на залите, пълни с кристали, злато и други скъпоценности, слизаме на Египетския пазар (пазарът на подправките). Гладни сме, затова си купуваме от традиционния сандвич, който тук се продава навсякъде край брега на морето – половин бяла франзела с доста печен лук и скумрия на скара. Вкусно е. Но на крак не е много удобно, защото трябва да се чистят костите. Затова се мушкаме под мост Галата, където е пълно със заведения (по-хубави и не чак толкова), поръчваме си бира (естествено Efes) и сядаме да похапнем. Наоколо е много чисто, сервитьорите са любезни. Приятно е. Уморени тръгваме към хотела – пеша – край трамвайната линия. Минаваме през целия център на града. Красиво е. Животът тук започва след 19,00 – 20,00 часа. Тогава излизат уличните търговци, заведенията се пълнят с хора, навсякъде се чува музика.

Ден трети
Сутринта ни е свободна за разходка. Оказва се, че Капалъ чарши не работи в неделя, затова се разхождаме по централната улица на града, по която минава и трамвайната линия (опасва цял Истанбул и по нея можете да се ориентирате, за да не се загубите). Надникваме и в Отопарк – красив парк – единият му вход е откъм централната улица, другият излиза от страната на Босфора. Има красиви розови градини, дървета от цял свят (магнолии, маслини), тук се намира и Музеят на науката. Снимаме се пред големия глобус, инсталиран на входа му. После си тръгваме. Бързаме назад към хотела.
По обяд освобождаваме стаите и с автобуса тръгваме за един от големите молове в града – Форум, където е и аквариумът „Тюркоазо“, и Музеят на ледените фигури. След няколкочасово обхождане на магазините и скромен шопинг (цените там са като при нас и няма смисъл), се качваме на автобуса за Одрин.
Пристигаме в Одрин към 19,15 часа. Местната Капалъ Чарши е отворена и ни чака. Тук можете да пазарите и с български левове. Има хубав локум, халва и дребни сувенири.  Градът е красив. Има много фонтани. Снимаме се пред една от най-големите джамии в Турция – Селимие – перлата от архитектурната огърлица на архитекта Мимар Синан (паметникът му е близо до джамията). За съжаление нямаме време да посетим българската църква “Св. св. Константин и Елена“. Но пък набързо хапваме от прочутия турски кебап.
Към 20,30 ч. потегляме към границата.